falling deeper, dreaming sweeter

Подземия на моето съзнание.
Пак ключове за тях у мен звънят.
Към тях аз, заблудило се създание,
с димящ фенер ще си намеря път.
Как вие сводът в страшна анфилада!
Накрая, впрочем, ще си проличи,
че зимниците ни са на естрада,
а тайните ни бият на очи.
И подсъзнанието е наяве
(малцина чуват вътрешния глас).
На котките сланината се нрави,
тояга чака кучето от нас.
Но тез истини, за да издириш,
не трябва в ада чак да се завираш. 

 

 

Filed by windy at 3:07 pm under dreams
3 Comments

Алекс ходи на градина вече от седмица и честно казано не му понася много добре. Сутрин крещи, а като ходя да го взимам любезно ми обесняват, че цял ден периодично е викал името ми и как не било правилно да ме нарича ‘Мони’. Майките безименни ли трябва да са?

Доста се колебаех дали да го спра и да си го оставя вкъщи с мен. Още не съм съвсем убедена, но смятам да го оставя на градини, докато аз издържа и престана да се колебая относно това кое е добро за него и кое не.

И ок, признавам - не е толкова лесно :/

Filed by windy at 7:09 pm under alex
No Comments

Днес ми е ден за преосмиляне на много неща. Започвам отново да забелязвам и усещам разни неща, които по принцип отбягвам. Винаги става така през зимата. Спокойствието, което ми внушава студа и най-вече стоплянето след него са несравними. Може би времето ме предразполага към цялото това излишно и в известен смисъл прблемно мислене. Безмислено е.. И все пак, то ме провокира да:

- посвиря на пиано след почти година непоглеждане

- да разгледам и нечий друг блог и да престана да се самоанализирам

- да покритикувам

- да си спомня

- да пиша

- да поиграя с Алекс

- да призная

Зимата е просто прекрасна. Разтопете се и вие :)

Filed by windy at 7:08 pm under me
1 Comment

 Трябва да спра да се влюбвам в непознати. Напоследък все по-често го правя. Хем да запълня нуждата от някого/нещо, хем да си спестя излишни проблеми. Защото в момента, в който се запозная с Mr. Perfect, той омазва всичко. Да, така правят хората - разочароват те. Предпочитам да си мисля, че човека е такъв, какъвто го описват най-истинските му и близки приятели, такъв, какъвто се опитва да изглежда и въобще така, както аз го искам. Но той не - омазва всичко. Да, така правят непознатите. Но аз няма как да знам, затова ги обичам. И теб обичам, нищо, че си нямаш и понятие :)

Filed by windy at 10:44 am under me
6 Comments

  Посветено на всички родомразци (майната ви и на вас)

 Днес ходих на пазар. За детски дрешки и обичайните простотии.. разхождах се по магазини и пазарски улици, както не бях правила отдавна. Освен всички сергии, турски боклуци и турски боклуци по витрини имаше и друго - вносни боклуци. Рояци гърци прииждат тук всяка Събота и задушават всичко с потните си задници. Купуват евтини джунджурийки и некачествени дрешки и се чувстват богове. Но освен дразнещия език, досега не са ме засягали особено. E, днес успяха. Седнах на едно кафе в градинката точно там, където паркират гръцките автобуси. На 2 м. от мен седеше възрастна гъркиня и ровеше в черна найлонова чантичка. Предположих, че си разглежда покупките, но не - тя си олекотяваше багажа. Изхвърляше всякакви по-малки чантички и опаковъчни хартии. На земята, където си играе моето дете. Овца. След малко стана и същото повториха още 5ма европейци. От най-добрите. Тръгвайки си видях 2 циганчета, които псуваха друга група гърци, чиито торби носели 2 часа, а въпросните гърци се затворили в автобуса, без да им платят. Че и крадат..

 Не искам коментари от сорта на колко по-мързеливи/шибани/двулични/и-не-знам-ти-к’ви-си са българите. Защото няма начин да сме по-лоши, при положени, че сме прецакани по default. Така, че гледайте си работата и майната ви, скъпи европейци.

Filed by windy at 6:17 pm under things
1 Comment