October 3, 2005
:/
НИКОГА не говори с мъже за мъже!
Накрая все аз излизам виновна, което ме навежда на мисълта, че може би и имам някаква вина, но със сигурност не го правя умишлено. И не е извинение. И заблуда не е. Просто не мога да намеря онази идеална среда, в която хем да съм достатъчно открита и искрена, хем никого да не наранявам. А и при положение, че никой не разбира за/оценява опитите ми да го направя, стават още по-безмислени.. Остават ми извиненията, на които понякога сама не вярвам - отново безмислени. Всичко е безмислено? Надали, но цялата тая история ми идва в повече. Вина, главоблъсканици, страх, яд, умора.. дори омраза на моменти.. Поуката?
Никога не говори с мъже за мъже. НИКОГА.
Filed by windy at 12:23 pm under
Затова, по една майна на всички и гледаш само себе си, windy :)
Връзката между извиненията и липсата на уважение от страна на “неоправданите” е правопропорционална.