October 25, 2005
Подземия
Подземия на моето съзнание.
Пак ключове за тях у мен звънят.
Към тях аз, заблудило се създание,
с димящ фенер ще си намеря път.
Как вие сводът в страшна анфилада!
Накрая, впрочем, ще си проличи,
че зимниците ни са на естрада,
а тайните ни бият на очи.
И подсъзнанието е наяве
(малцина чуват вътрешния глас).
На котките сланината се нрави,
тояга чака кучето от нас.
Но тез истини, за да издириш,
не трябва в ада чак да се завираш.
Filed by windy at 3:07 pm under Uncategorized
прочетох го няколко пъти - хареса ми :)
Да, определно е мн. хубвао. Особено интересен е краят. ;)
шапка свалям