falling deeper, dreaming sweeter

Вчера четох това и ми хареса дотолкова, че снощи гледах въпросния филм (макар и без субтитри ;р). Филма не ми хареса, но ме удовлетвори напълно. Със сигурност ми подейства обаче като тройна доза кафе, в следствие, на което не мигнах до 3. Хубавото беше, че компанията за филма ме накара да се отпусна и да видя доста алтернативи пред себе си, както и да оценя няколко човека, които досега пренебрегвах. Ходи се оплаквай после, че нямаш приятели :) Не ги виждаш.

Иначе cineaste е нещо страхотно. Не познавам хората, които го пишат, нито досега бях чувала за тях, но като за критици ми харесват. Много. Поздравления :)

Filed by windy at 6:15 pm under things
No Comments

Макар, че ме предупредиха, че във всички блогове пишело за реклами, аз просто не мога да се сдържа. Толкова са нелепи/глупави/безмислени, че ми иде да напиша протестно писмо, стига да знаех до кого. Та в моите топ 100 ТЪПИ РЕКЛАМИ влизат:

Globul - яко надолу :>

Тefal - червена точка за рекламния бизнес

APOLON - дрехите на неуспеха

DEVIN - потресена съм кой глупак реши да сложи за фон на реклама на минерална вода “Why does my heart feel so bad”

BRAVO (колбасите) - макар, че май някъде се дискутира, на мен ми е изключително противно да гледам имитация на пуйката, която евентуално бих си купила и изяла под формата на пуешко филе. Още няколко такива реклами и ще стана вегетарианка :)

НЯКАКВА-ГЛУПАВА-ДОБАВКА за оросяване на крайници и други глупости. Тази е безмислено да коментирам. Само я вижте.

АРИАНА (бирата) - какъв е тоя грозен пич бе?

аксесоарите на BIG BROTHER 2 в OFFICE 1 SUPERSTORE. Стига толкова калпава анимация и никаква концепция. МОЛЯ ВИ! И аз мога по-добре.

ADD/EDIT/COMMENT?

11:25 е и ми се спи, и не се сещам повече, и никой не иска да помага. Затова - толкова. Засега, тъй като съм убедена, че телевизиите ще бълват още купища прости и аматьорски реклами. А ние сме тук, за да ги обсъждаме, right? :)

 

edit:

MAGNUM BOTTLE (thanks 2 Slobo)

DUFALAK wtf?

Filed by windy at 12:11 am under
2 Comments

Отново позволих на сантиметалността да повлияе на вкуса ми, вследствие, на което се сдобих със невероятния Motorola V3 RAZR (да, черен). Не, че е кой знае колко лош, но май бях свикнала на повече екстри и най-вече - повече място. Но какво пък - това е просто телефон, нали? :) По-основното обаче е, че си взех и нова карта - което за мен си беше едно ново начало. Все още съм учудена на себе си, че се реших на такава крачка - да загърбя доста важен период от живота си, доста хора, спомени, връзки. Може би е символично, ще ви кажа след няколко месеца.

А сега да се върнем на главното - книгите :D. АЗ ЧЕТА. Адски много време и адски много неща. И толкова ми харесва, че просто нямам думи. Може би имах нужда от период, в който да остана сама със себе си и макар първончалната идея беше ‘сама’ да не включва ‘самотна’, мисля, че и това ми се отразява добре.

Племенника ми реве - явно няма спасение :)

Filed by windy at 7:09 pm under me
No Comments

 Мислех си да пиша за доста неща тези дни. За куп нелепи реклами, няколко писма, няколко желания и няколко съжаления. Ама на - забравих (почти) всичко. Иначе една от най-глупавите реклами ever е тази на Тефал (тиганите). Защо си мислят, че червената точка е най-нужното изобретение на века? (ОМГ?) Както и да е, можеше и да го преживея, ако не бяха поне още 10 сходни. Тъпаци, още не са научиха как се прави.
 Сега, когато k го няма ми е леко странно. Преди обикновено стоварвах върху него цялата тази информация, очаквайки подходящи коментари и съвети, които никога всъщност не приемах. Парадокс. Или магарешки инат - както предпочитате. Но факт е, че информацията нараства, боли ме глава от нея и просто трябва да я излея върху някого. Проблема е, че не познавам човек достатъчно заинтересован и търпелив, че да ме слуша как говоря за себе си по няколко часа на ден. А аз още имам какво да кажа. В блога не върви, а и ще е по-добре да се отърва от този си навик.
 Иначе ми се ходи на мач (крайно време е Митко да се сети да ме покани (подсещам те в случай, че четеш:)). Или поне някъде. Където и да е, по-далеч от тук.

 edit: Четох едни стари писма от един странно защо, но още скъп за мен човек. Та.. едно от тях завършва “Надявам се, че разбираш.”. Мисля, че сега разбирам. :) 

Filed by windy at 5:40 pm under me
No Comments

In a way, it’s all a matter of time
I will not worry for you, You’ll be just fine
Take my thoughts with you, and when you look behind
You will surely see a face that you recognize

You’re not alone, I’ll wait till the end of time
Open your mind, Surely it’s plain to see
You’re not alone, I’ll wait till the end of time for you
Open your mind, Surely there’s time to be with me

It is the distance, that makes life a little hard
Two minds that once were close, Now so many miles apart
I will not falter though, I’ll hold on till you’re home
Safely back where you belong, And see how our love has grown

You’re not alone, I’ll wait till the end of time
Open your mind, Surely it’s plain to see
You’re not alone, I’ll wait till the end of time for you
Open your mind, Surely there’s time to be with me

Filed by windy at 8:21 pm under music
2 Comments