Мислех си да пиша за доста неща тези дни. За куп нелепи реклами, няколко писма, няколко желания и няколко съжаления. Ама на - забравих (почти) всичко. Иначе една от най-глупавите реклами ever е тази на Тефал (тиганите). Защо си мислят, че червената точка е най-нужното изобретение на века? (ОМГ?) Както и да е, можеше и да го преживея, ако не бяха поне още 10 сходни. Тъпаци, още не са научиха как се прави.
 Сега, когато k го няма ми е леко странно. Преди обикновено стоварвах върху него цялата тази информация, очаквайки подходящи коментари и съвети, които никога всъщност не приемах. Парадокс. Или магарешки инат - както предпочитате. Но факт е, че информацията нараства, боли ме глава от нея и просто трябва да я излея върху някого. Проблема е, че не познавам човек достатъчно заинтересован и търпелив, че да ме слуша как говоря за себе си по няколко часа на ден. А аз още имам какво да кажа. В блога не върви, а и ще е по-добре да се отърва от този си навик.
 Иначе ми се ходи на мач (крайно време е Митко да се сети да ме покани (подсещам те в случай, че четеш:)). Или поне някъде. Където и да е, по-далеч от тук.

 edit: Четох едни стари писма от един странно защо, но още скъп за мен човек. Та.. едно от тях завършва “Надявам се, че разбираш.”. Мисля, че сега разбирам. :) 

No comments yet. Be the first.

Leave a reply