falling deeper, dreaming sweeter

След принудителна двудневна пауза, първото, което подхванах, прибирайки се вкъщи, беше Труман Капоти. Изненада ме впечатлението и интереса, който остави у мен този (явно не толкова известен, колкото ми се искаше) автор. Никога не съм харесвала прекалено описателните и детайлни писатели. Самата аз винаги съм писала максимално кратко и сбито, достигайки желания резултат - най-често висока оценка. За мен изпадането в излишни и непряко свързани със самото действие описания на образи и места беше по-скоро пълнеж. До “Хладнокръвно” и Капоти. За да бъда честна, “Хладнокръвно” беше единствения разказ от книгата, който ме погълна така (тук може да включа и автопортрета му, който ми напомни на едно интервю на Винсент Гало, където интервюираше сам себе си. Сега си мисля, че Гало може би е взел идеята именно от Капоти), че да поискам да видя и опозная героите и автора му. И въпреки факта, че историята на “Хладнокръвно” наистина се е случила и Капоти е бил очевидец, че онези хора наистина са убити хладнокръвно, както и самите им убийци, въпреки това, че Капоти е видял всичко това и близостта му до историята е може би обяснява чувствата, които предизвиква разказа, НИКОЙ не би могъл да поднесе нещата по този начин, с тези думи. Така, че да мислиш, че всичко е истинско, без да пише “по истинска история” под заглавието; така, че да изпиташ съжаление, да разбереш и простиш иначе непростимото; така, че да искаш да четеш още от онези описания и истории на незначителните и уж безинтересни герои, въпреки омразата си към тези уж ненужни и излишни кръпки и пълнеж; така, че да го видиш.

“Исках да взема най-низшата форма на журналистиката и да се убедя, че е възможно тя да се изпипа, докато се извиси до художествено слово. Да работя там, където е най-трудно да обработиш едно свинско ухо до копринена мека кесия”

Filed by windy at 6:09 pm under Uncategorized
No Comments

Тези дни си починах добре. Взех да препрочитам старите си книги, да спя и отделих малко повече време на Алекс. Отсега си правя планове какво ще правя през няколкото седмици, в които той ще е в Бургас при баща си. Отсега знам, обаче, че най-вероятно нищо от плануваното няма да направя и на втория-третия ден ще Алекс ще започне да ми липсва. Но какво пък.. може и да съм се научила и тоя път да си оползотворя времето правилно.

Иначе гледах ‘Адвокат на Дявола’ и ‘Летящи кинжали’ вчера. И двата вече ги бях гледала, но ми е изключително приятно да осъзная, че може би не съм проумяла всичко първия път и сега нещата се изчистват. Жалко, че се получава рядко. През уикенда успях и да прочета ‘Чифликът край границата’ на Йордан Йовков. Прекрасна книга. И за нея не бях имала очи досега. Започнах и сборник с разкази на Труман Капоти. Разкази, които преди няколко години ми се струваха прекалено скучни и описателни. ‘Хладнокръвно’ обаче се оказа достатъчно увлекателен и същевременно дълъг разказ, че да ме занимава няколко дни. Поне до Сряда, когато заминава Алекс. Колко мога да прочета за 3 седмици?

Filed by windy at 9:47 pm under Uncategorized
No Comments

Пия сок грозде, ям най-якия портокал на света, слушам Bebel Gilberto и след малко отивам в Сандански.. ..НА ПАЗАР!!!

Животът е хубав :D

Filed by windy at 1:22 pm under Uncategorized
No Comments

Причината този пич да се е настанил удобно в блога ми е клипчето, което k ми даде днес следобяд. А именно - това. Нямам думи да изразя благодарността си за това, че въпросния Димитър ми вдигна настроение, скапвано периодично от всякакви дразнители и да го поздравя за правилната употреба на олигофрения, рядко срещана днес и в България. (edit: в последствие се оказа, че нашия Димитър бил в Щатите или поне така намира фенки в сладур и флиртче, но какво пък.. дори сладура и флиртчето не успяха да стихнат смеха ми от нечовешките изпълнения на бг студента в изгнание) Та, гледайте, слушайте и се образовайте. Така се прави :D

Filed by windy at 5:48 pm under Uncategorized
No Comments

 За да е картинката пълна, сутринта четох ‘Приказки на прибалтийските народи’. Като малка обожавах тази книжка + приказки на Шехерезада и бла бла. Сещате се :> Обаче след днешния прочит, осъзнавам колко добри са тези приказки. Имат особен стил - във всяко изречение има някаква закачка - било то рима или поговорка. Някъде по средата въпросната поговорка се припомня отново и накрая пак - скъсах се да се смея. Мисля, че по такава приказка би станал страхотен трилър. Или някакъв ужас примерно - ‘Приказчицата е кратка, а пък приказката - дълга’ и тряс - нечия глава пада. СМЯХ БЕ!!! И колко поучително завършват само:

 ’Същия ден се оженили и досега живеят честито.

 Но от тогава момъкът никога не се хвали.’

 ..за да не му падне главата :D 

Filed by windy at 3:05 pm under Uncategorized
No Comments