1 приказка

Преди време мислех да напиша нещичко за Стефан Иванов, обаче на момента ми се стори ненужно, а и нямаше какво толкова да кажа. Преди няколко дни също така мислех да напиша нещичко и за 1, но и тогава се разколебах. Сега отново няма да пиша безмислени хвалебствия или критики, просто погледнете.

Харесва ми идеята със записването на настроението към всяка публикация, но ще го пропусна засега.

И отново, и последно, и нервно - къде си?!

Happy birthday, happy birthday.. la la la la la

Дам.. не можах да се сдържа. Ставам на 19 и умирам :)) Този си рожден ден посрещам с грип, зъбобол и ужааааасно много сняг, но много по-доволна от предишната година. Примерно. Забелязала съм една закономерност при рожденните си дни - 1 година с никакво желание за празнуване и въпреки това идеално прекарване, следващата - с много зор, много гости и депресия. :) Да се надяваме, че с тази година слагам началото на една по-нормална и по-практична традиция на празнуване, включваща много гости и поне 3 вечери.

Но.. ти не дойде. И да не кажеш после, че аз те пренебрегвам.

Ааа.. Нинс, хепи бърдей ;)) }{

кх, кх

Да ми дойдеш на рождения ден и да си включиш телефона! Иначе ще рева. МНОГО!

« Previous Page