falling deeper, dreaming sweeter

Днес един приятел се похвали с нова татуировка. Ужасно ми хареса като я видях отдалече. Започнах веднага да си представям как ще изглежда моята бъдеща, при кого точно ще я направя, колко голяма ще е, къде точно и т.н. и т.н. Докато в един момент - “Ще попиеш ли кръвта, че не мога да си извия ръката?”. Кръвта?! Май все пак ще предпочета да си боядисам косата.

Btw, последните 2 часа се чувствам мъъъничко по-добре. Последните 3 обаче, бях на работа.

Filed by windy at 10:56 pm under things
6 Comments

8:00
Днес няма да ходя на работа - прекалено ми е лошо. Не знам само защо се чувствам гузна. Като да избягаш от училище, remember? :) Не е честно.

Filed by windy at 7:59 am under me
No Comments

Винаги може да стане и по-лошо. Което ми напомня, че винаги може и да ми стане по-лошо. Болна съм. Не си спомням кога беше последния път, когато имах възпалено гърло, но със сигурност не е било скоро. Това е едно от онези неща, които никога не би предположил, че ще ти се случат. На толкова студена кола и то през лятото..

НЕ ИЗДЪРЖАМ!!!

Sorry, че се оплаквам ;)

Filed by windy at 12:01 am under me
No Comments

Мисля, че голяма част от настоящите ми проблеми са свързани с неспособността си да се изразявам. Хората не само, че не ме разбират правилно - повечето въобще не ме разбират. Не мога да си обясня откъде идва този проблем при положение, че като цяло не съм глупав или ограничен човек. Има и по-кофти ситуации от това да не знаеш как да кажеш това, което трябва - да не можеш. Това взе да ми се случва още по-често напоследък. Първоначално отдавах това на работата и крайното ми нежелание да се развивам, общувам и мисля. После мислех, че за всичко е виновно безумното ми увлечение по нещо недостижимо. Сега мисля, че всичко това са пълни глупости и са просто извинения за нежеланието.. не - за мързела да направя това, което трябва, за да получа това, което искам. Сигурно е ужасно объркано. Това е защото съм на ръба на отчаянието, заради някой, който ми липсва ужасно, а аз нищо не мога да направя. Този път наистина.

edit: мразя се като говоря простотии. просто вече не издържам. няма как да кажа това, което искам при положение, че хиляди прости хорица са се погрижили моите думи да се превърнат в клише. мразя клишета, цитати и всякакви украшения. ти, обаче, можеш да се накичиш на воля. успех

Filed by windy at 10:43 pm under me
4 Comments

Уморена съм. Ако има нещо, в което да съм сигурна последните няколко седмици, то е, че съм адски уморена. Току що се прибрах от работа. Един час по-рано. Не вярвах, че ще дойде такъв момент, но просто не издържах. В крайна сметка работата ще трябва да се свърши и аз ще трябва да вложа всичко от себе си, нали така? :)

Навън е много приятно (това между другото). Крайно време е да отида някъде за 1-2 дни. Вече си го представям - никакви компютри, никакви телефони, никакви хора. Нищо. Не че има такова място наоколо или пък аз имам 1-2 свободни дни, но.. :) Вчера (пак между другото) цял ден се случваха разни малки хубави нещица. Да не повярваш, м?

Now here you go again
You say you want your freedom
Well who am I to keep you down?
It’s only right that you should
Play it the way you feel it
But listen carefully to the sound
Of your loneliness
Like a heartbeat… drives you mad
In the stillness of remembering what you had
And what you lost…
And what you had…
And what you lost…

Thunder only happens when it’s raining
Players only love you when they’re playing
Say… women… they will come and they will go
When the rain washes you clean… you’ll know
You will know…
Oh, you’ll know…  

Filed by windy at 9:29 pm under music, me
6 Comments