June 20, 2006
The Libertine

Снощи гледах “Развратникът”. Отдавна не съм се наслаждавала така на филм. Напоследък важното във филмите, за да бъдат окачествявани като велики и гениални е някой да умре. Не - да умре главния герой. В “Развратникът” главния герой също умира. Но не триумфирайки или в името на нещо също толкова велико и гениално като филма. Умира заради глупостта си. И това е естествено. Неестествено е да умреш, заради някого. Неестествено е да умреш, защото е правилно. Неестествено е да умреш, без да знаеш за какво. Неестествено е да е безпричинно. И глупаво. Като смъртта. Смъртта на този главен герой обаче не е толкова глупава като причината за нея. Тя е точно толкова мъчителна, нужна и заслужена. Но не глупава и безпричинна. Мисля, че е излишно да споменавам за играта на Джони Деп. Бих споменала обаче, че това е най-прилягащата му и най-добре изиграна роля. Както, че колкото и противна да ви е Саманта Мортън, тя също е добра актриса. Нищо, че нищичко не разбирам от филми. Този трябва да се гледа.
Filed by windy at 11:28 pm under
No Comments
1 Comment