falling deeper, dreaming sweeter

Днес завърших проекта за алкохолния щанд. Мисля, че е обречен на провал така или иначе, но бях ужасно амбицирана (особено първите няколко дни), че да дам всичко от себе си и дори да ми хареса. Кофти е да си в положение, в което не можеш да угодиш на никого. От една страна са производителите на алкохол, които биха ми отпуснали минимален бюджет, от друга шефа ми, който иска всичко да бъде скъпо, изпипано и мащабно. Да, от трета съм аз с тоталната липса на опит и идеи относно изграждане на разни метално-стъклени съоръжения. Но всичко е добре, когато свършва добре, нали?

Междувременно успях да се скарам с майка си, да спя общо 16 часа от Понеделник досега, да се разболея отново, да направя една ГОЛЯМА грешка, да я повторя преди половин час и да пропилея поредния шанс. Виждате ли с колко неща едновременно се справям?

edit: Страшно приятно ми е да пиша. Клавиатурата в офиса ми е твърда и писането на нея е по-скоро рутина, отколкото насладата, която изпитвам, докосвайки клавишите на лаптопа. Преди време мисля, че писах на някого колко ми е приятно да пиша точно на тази клавиатура, на която пиша в момента. Жалко, че няма какво да кажа.

Filed by windy at 12:21 am under Uncategorized