July 23, 2006
barking mouse
Снощи видях жаба. Първата ми асоциация беще целувка. Глупави приказки. Оказа се обаче, че мисля по-стандартно, отколкото би ми се искало и момчето с мен също заговори за целувки. Логичният край на този разговор сигурно трябваше да е целувка, но свърши с една психически и физически изтормозена жабка. Не бива да се разрешава на момчетата да си играят с животни. Като говорим за животни - от няколко седмици с колежката ми се грижим за едно ничие кученце, което смятахме за сляпо и умиращо, ама тия дни вади голяма енергия. Казва се Мише. Стискайте палци да оживее :)
Другата седмица оставам сама на работа. Колежката заминава на море за седмица. Това значи +4 часа работа, никакъв сън и много много нерви. Надявам се дотогава и Алекс да е заминал за Бургас, защото просто не виждам как ще се справя. Доста натоварена седмица ме чака така или иначе. Ще се решат доста неща, които ме вълнуват живо.
Междувременно.. Kylie - Confide in me.
P.S. Иска ми се да бях започнала този блог, докато бях бременна.
Filed by windy at 9:33 am under
Охо.. жива ли си :) като кученцето… ;)
Може би не ти остава време за icq.. :P
Тази вечер един съсед разправяше същото, за целувките докато държеше една жаба!
Изруд! Твърде съм урбанизиран (един вид разглезен) и не ги харесвам тези животни. Може да е и защото съм момче…
Ето ти още една приказка за жаби:
“Някога, в едно далеечно царство живеела красива, умна, независима и самоуверена принцеса. Един ден принцесата попаднала на една жаба, докато си седяла и обмисляла някои екологични проблеми, край брега на едно незамърсено езерце насред тучните поляни край замъка.
Жабата скочила в скута на принцесата и й казала:
” Мила принцесо, някога бях красив принц, преди да ме омагьоса една зла, стара и грозна вещица. Ако обаче ме дариш с целувка (една, едничка дори), отново ще се превърна в напетият принц, който бях. После, сладка моя, може да се оженим, да заживеем в двореца ти, а ти да ми чистиш, переш, готвиш и да ми раждаш деца, като си ми вечно благодарна за това.”
На вечеря принцесата седнала на трапезата и надникнала в тавата, откъдето се разнасял аромата на прясно опържени жабешки бутчета и с умивка поклатила главата си: “Как не!”