falling deeper, dreaming sweeter

Досега изследвах музикалния вкус на Алекс. Безспорният фаворит за сина ми е Back to Basics на Shapeshifters. Честно казано очаквах нещо по-раздвижено, но избора му ми харесва. Не че за него щеше да има някакво значение. Точно в този момент подскача на леглото и се смее с глас на песента. Сигурно е страхотно да си на 3. Чудя се как ли възприема звуците малката му главица.. Смятам да проверя на място ;)

Filed by windy at 7:16 pm under alex, music
No Comments

Днес е първият ми свободен ден в новия супермаркет. Ужасно приятно е да не правиш нищо. Лошото е, че днес е единствения ми шанс да свърша куп неща, някои, от които не търпят отлагане. Тази седмица се развалиха много неща. Мисля, че е заради лошото ми настроение. Спомням си как преди време, докато още живеех с Мартин, за една седмица се развалиха компютъра, телевизора, спря нета и счупих един телефон. Същата седмица бях ужасно гузна и нещастна. Този път не съм гузна. Просто уморена. От себе си може би. Или от *дядо Боре*. Във всеки голям супермаркет (първо мислех, че явлението *дядо Боре/баба Меги* е провинциална грешка, но същия дядо видях в един супермаркет във Варна, чието име забравих и в “Европа” в София) има по някой много комплексиран и озлобен възрастен човек, който според пола си е или ужасно талантлив интригант или неконтролируемо зъл разпоредник. Този доброволец (защото от него реална нужда няма) обикновено е роднина (най-вече баща/майка) на някой от собствениците, алергичен е към деца, смята всеки клиент без поне 3 златни пръстена за потенциален крадец и “съблюдава” за реда по 4 часа на ден. В сегашния случай по 2 часа на смяна. Най-кошмарните 2 часа от деня. Не знам защо нямам нервите да издържа това. Би трябвало. Май това е единствения недостатък на новата ми работа.

П.П.: И това, че винаги, ама просто винаги! ти се обаждат в почивния ти ден.

Filed by windy at 12:58 pm under things, me
No Comments

Johnny’s always running around, trying to find certainty.
He needs all the world to confirm, that he aint lonely

Mary counts walls, knows he tires easily

Johnny thinks the world would be right, if it would buy, truth from him.
Mary says he changes his mind, more than a woman.

But she made her bed, even when the chance was slim.

Johnny says he’s willing to learn, when he decides, he’s a fool.
Johnny say’s he’ll live any where, when he earns time to.

Mary combs her hair, says she should be use to it.

Mary always edges her bets, she never knows, what to think.
She says that he still acts, like he’s being discovered.

Scared that he’ll get caught, without a second thought

Johnny feels he’s wasting his breath, trying to talk, sense to her
Mary says he’s lacking a real, sense of proportion
So she combs her hair, knows he tires easily

Johnny’s always running around, trying to find certainty.
He needs all the world to confirm, that he aint lonely

Mary counts walls, says she should be use to it.

Жива съм. :)

Filed by windy at 12:52 pm under music
No Comments