falling deeper, dreaming sweeter

Днес е първият ми свободен ден в новия супермаркет. Ужасно приятно е да не правиш нищо. Лошото е, че днес е единствения ми шанс да свърша куп неща, някои, от които не търпят отлагане. Тази седмица се развалиха много неща. Мисля, че е заради лошото ми настроение. Спомням си как преди време, докато още живеех с Мартин, за една седмица се развалиха компютъра, телевизора, спря нета и счупих един телефон. Същата седмица бях ужасно гузна и нещастна. Този път не съм гузна. Просто уморена. От себе си може би. Или от *дядо Боре*. Във всеки голям супермаркет (първо мислех, че явлението *дядо Боре/баба Меги* е провинциална грешка, но същия дядо видях в един супермаркет във Варна, чието име забравих и в “Европа” в София) има по някой много комплексиран и озлобен възрастен човек, който според пола си е или ужасно талантлив интригант или неконтролируемо зъл разпоредник. Този доброволец (защото от него реална нужда няма) обикновено е роднина (най-вече баща/майка) на някой от собствениците, алергичен е към деца, смята всеки клиент без поне 3 златни пръстена за потенциален крадец и “съблюдава” за реда по 4 часа на ден. В сегашния случай по 2 часа на смяна. Най-кошмарните 2 часа от деня. Не знам защо нямам нервите да издържа това. Би трябвало. Май това е единствения недостатък на новата ми работа.

П.П.: И това, че винаги, ама просто винаги! ти се обаждат в почивния ти ден.

Filed by windy at 12:58 pm under Uncategorized