Switzerland is..

Вчера бях на първата си родителска среща от другата страна. От страната на нечия майка. Майката на Алекс. Спомням си как протичаха родителските срещи в училище - с ужасно много лицемерие, фалшиви усмивки, лъжи, лъжи, пак лъжи и най-накрая такси. Таксите и тук ги имаше, но тези хора бяха някак по-мили. Не знам дали, защото всеки от тях осъзнава, че 3-годишното им дете няма как да бъде наранено от друго едва преминало бебешкия си период човече или защото все още не е осъзнал, че колкото по-големи стават децата, толкова по-груби и опасни стават. Това все още го помня. Но да не бъдем черногледи ;) Аз бях така добра и инициативна да се заема с покупките. Обичам да се занимавам с такива неща в интерес на истината - да организирам, да убеждавам, да карам хората да дават парите си за неща, за които аз самата не смятам, че трябва да плащат, да раздавам подаръците най-накрая. Нали не звуча прекалено отчаяно? Може би трябва да избера друг модел пастели. Или да подменя тебеширите с нещо друго? Или просто да престана да се правя, че не ми пука за неща, които обичам. За хора, които обичам. За теб. Ето пак - споменах те, kill me.
Преди 2 дни получих смс, който сигурно би ме накарал да полетя преди време. Който трябваше да ме накара да полетя и сега. Сигурно проблема е бил в изпращача:) Звуча като Нина ;)

Нинс, кафе?

No comments yet. Be the first.

Leave a reply