falling deeper, dreaming sweeter

Днес беше кофти ден. Не съвсем, защото баща ми се прибра от Швейцария с всичките тези шоколади, яйца, бонбони и подаръчета. И все пак кофти ден. Като започнем от нестихващото ми от прекалено много време главоболие и свършим с ужасната каша, която забърках в магазина. Направих голяма грешка, която реших, че мога да оправя. По средата на софтуерното ми просветление, здравия ми разум се обади и реших, че освен да оправя всичко и никой нищо да не разбере, съществува и онази, макар и не толкова голяма възможност да прецакам всичко. Голямо всичко. Софтуера на 2 големи супермаркета с ужасно много артикули, архиви и прочие неинтересуващи ви неща. Затова се обадих. И помощта дойде (ура!) :) Оказа се, че решението ми е било правилно. Просто не съм си повярвала. Не ме подразни това. Разумно е да не си вярвам. Разумно е никой да не го прави. Просто не биваше да бъркам. Не ми отива, а продължавам.

Искрено се извинявам, че не оправдах очакванията ви и не изказах мнението си относно изборите. Последния път споровете ми дойдоха в повече и този път ще си мълча. Нали така правят жените?

Filed by windy at 12:46 am under Uncategorized