falling deeper, dreaming sweeter

Толкова пъти последните седмици почвам да пиша тук и изтривам всичко, че почти съм се отказала. Последен шанс :)

Предполагам, че равносметките за изминалата година се правят в края й или в началото на новата. Аз искам да го направя сега. Година, богата на действия и бедна на емоции. Първата ми работа. Втората ми работа :). Един лош навик по-малко, един лош повече, около 350 бутилки кока-кола, къса коса, дълга коса, черна коса, червена коса, права коса, чуплива коса, шапки, очила, море, татуировки, коли, летища, пътувания, дрехи, много дрехи, чанти, лоши неща, добри неща, лоши хора, добри хора, мечти, рожден ден далеч от Алекс, никакви отношения с Мартин, един по-добър рожден ден, един приятел повече, един приятел по-малко, един компютър повече, един по-малко, повече работа, по-малко разговори, повече мислене, по-малко писане, повече планове, по-малко мечти, повече закани, по-малко воля, сладолед, Варна, Бургас, Пловдив, София, Сандански, Хепи навсякъде, Стара Загора, граници, митници, музика, пица, много обмислени, още повече необмислени постъпки, желания, хижи, филми, хора, хора. Алекс. М. И едно безумно кратко и изгубено лято.

Не знам дали не беше това, което винаги съм искала. Свободата и възможността да правя и имам каквото поискам. Знам, че не ми хареса достатъчно.

Filed by windy at 1:51 pm under me
No Comments

   Много неща се случват напоследък. Прекалено много.

Filed by windy at 8:18 pm under things, remember
No Comments

 03:19

Не мога да заспя. Не мисля, че има конкретна причина за това, просто има и такива дни и днес е един прецакан Понеделник. Отдавна не съм писала тук. Когато ми се случват интересни или важни неща, писането е последното, за което имам желание. Тук трябва да има някаква ирония. Просто е прекалено рано да я усетя.

Мисля си за М. Дали спи в момента.. сигурно не спи. Преди няколко дни му написах едно безумно писмо, заради, което отбягвам да му говоря. И в това трябва да има ирония.

Много поздрави на Мария, Кико, другия Митко, Симо, Нина, Николай, Пешо, Пепи, Петър, Пепита и още няколко човека, за които не се сещам в момента. Не знаех, че мога да съм толкова заета и уморена, честно.

Лека нощ, М.

Filed by windy at 4:30 am under dreams, me
No Comments