falling deeper, dreaming sweeter

И едно раирано яке, което вече си купих :D

Filed by windy at 3:04 pm under Uncategorized
No Comments

Много ми е мързеливо тази сутрин. Вчера ни донесоха новите монитори за офиса и се мушках под всякакви високи и не толкова високи бюра, докато закачим и трите. В процеса на свързване си ударих коляното и натъртих лакътя (което забелязах чак вкъщи), но операцията в крайна сметка завърши успешно. Предполагам, че мониторите дойдоха като компенсация за ‘банкета’, на който не само, че не искам, ами и не знам как да присъствам. Не съм била на токчета от бала. Черната рокля не се връзва нито с все по-честите ми плитки напоследък, нито с 2та червени кичурa. На косъм съм да боядисам косата си, заради една глупава вечер. Като оставим настрана неразрешимите проблеми с косата - аз просто не искам черна рокля. Не мога да повярвам, че се тормозя за такива неща. По-добре да влизам в банята, че трябва да ходим за дрехи. Не е истина.

P.S. Мисля, че вече споменах, че магазините се казват ‘Рай’. Английският вариант на името е ‘Heaven’, не ‘Paradise’. Като ‘Небеса’. Един много нереален и приятен филм с Кейт Бланшет. Отплесвам се.. много пиша напоследък.

Filed by windy at 12:29 pm under Uncategorized
4 Comments

00:27

Лека нощ.

Отново с “Мюнхен”.

Filed by windy at 1:29 am under Uncategorized
No Comments

Open your eyes I see
Your eyes are open
Wear no disguise for me
Come into the open

When its cold outside
Am I here in vain?
Hold on to the night
There will be no shame

Always
I wanna be with you
And make believe with you
And live in harmony harmony oh love

Melting the ice for me
Jump into the ocean
Hold back the tide I see
Your love in motion

When its cold outside
Am I here in vain?
Hold on to the night
There will be no shame

Все едно съм на 9

Filed by windy at 11:58 am under Uncategorized
2 Comments

След няколко дни ще ходим на едно от онези партита, които не понасям - рождения ден на магазина. Мразя такива ‘събития’. Не ми харесва лицемерието, с което ще се съберем аз и онази кучка, която ми мести мишката от ръката, виждайки, че работя. Не ми харесва обстановката, музиката, мястото. Нищо не ми харесва в тази история. Оценявам единствено начина, по който се отнасят Бени, Рози и Цецо с хората, които работят за тях. Отношението, заради което зарязах предишната си работа. Но.. да приемем, че ще го изтърпя ;)

Не виждам как ще изтърпя зъболекаря обаче. Зъболекарката всъщност. Сестра ми ходи на зъболекар от 2 седмици и днес каза, че няма да е лошо и аз да се разходя до там. Примерно.. утре? Няма как да не оценим и загрижеността на сестра ми, нали? :)
Всички се грижат за мен напоследък. Направо да не повярваш.

Filed by windy at 12:00 am under Uncategorized
No Comments