falling deeper, dreaming sweeter

Последната седмица прочетох една книга и няколко разказа. Не бях чела отдавна. Имам периоди, в които не мога без книга, независимо от това колко свободно време имам и колко съм уморена. Случвало ми се е да ми е лошо и да ми се спи адски много, но просто не мога да отлепя. За щастие (или не?), в момента съм на филми, което улеснява заспиването. Не останаха интересни филми за съжаление. Някой нещо да ми препоръча? Може и книга :)

Песента, която не ми излиза от главата (и winampa) тази седмица е Razorlight - Golden Touch. Последно така съм зацикляла на.. ‘You’re not alone’ може би. Песен, по която със сигурност не бихме откачили така няколко години по-късно. И все пак ти остава усещането за нещо приятно и свършило толкова отдавна, че и спомени не са ти останали. Само усещане. Не знам дали е само при мен, но си спомням странни моменти. Не си спомням подробно някакви важни разговори, събития и такива неща. За сметка на това помня петното по ризата на някой или двете секунди, в които ръката ми е била в нечия друга. Не знам дали петното е по-добрият вариант от някой прекалено пиян или надрусан, за да си спомням разговор, а онези 2 секунди по-лошият вариант на целувка примерно, но с такива детайли си спомням и двете, че мога да ги видя, ако затворя очи. Такива ми ти неща.. Остарявам, паметта ми и тя.

Filed by windy at 8:49 am under Uncategorized