falling deeper, dreaming sweeter

Вече съм част от това. :)

Не знам кога и дали отново ще пиша тук. Безумни обещания :)

До скоро

Filed by windy at 1:44 pm under me
No Comments

Oh I, I just died in your arms tonight
It must have been something you said
I just died in your arms tonight

I keep looking for something I can’t get
Broken hearts lie all around me
And I don’t see an easy way to get out of this
Her diary it sits on the bedside table
The curtains are closed, the cats in the cradle
Who would’ve thought that a boy like me could come to this

Oh I, I just died in your arms tonight
It must’ve been something you said
I just died in your arms tonight
Oh I, I just died in your arms tonight
It must’ve been some kind of kiss
I should’ve walked away, I should`ve walked away

Is there any just cause for feeling like this?
On the surface I’m a name on a list
I try to be discreet, but then blow it again
I’ve lost and found, it’s my final mistake
She’s loving by proxy, no give and all take
‘cos I’ve been thrilled to fantasy one too many times

Oh I, I just died in your arms tonight
It must’ve been something you said
I just died in your arms tonight
Oh I, I just died in your arms tonight
It must been some kind of kiss
I should`ve walked away, I should’ve walked away

It was a long hot night
She made it easy, she made it feel right
But now it’s over the moment has gone
I followed my hands not my head, I knew I was wrong

Filed by windy at 10:41 am under remember, dreams, music, me
No Comments

Поставяше батериите във фотоапарата с вниманието, с което би зареждал патрони в цевта. Обличаше шлифера си – спомен за детския ентусиазъм около професията – а отдолу проверяваше жилетката – спомен за непредвидения риск, който беше поел. Излизаше от апартамента си, от блока, тръгваше по улиците незабелязан от никой, стигаше до целта си и заспиваше на поста си.
В другия му живот не го чакаха за вечеря.
Тя излезе от хотела, хареса си по-светлата част на улицата и заразглежда витрините по нея. Външният и вид по нищо не подсказваше, че би се разхождала така спокойно, както сега, влачейки крак след крак. Мина покрай просяк с отрязани ръце и лице в синини и рани, нещо се изправи на тръни в очите и, тя извади портмонето си, но в него имаше само банкноти…
В другия и живот той я чакаше.

Filed by windy at 12:11 am under remember, me
No Comments

Да спиш до 10:47 е прекрасно. Нищо, че боли глава :)

Filed by windy at 10:57 am under things
5 Comments

Тази вечер си лягам с Гюстав Флобер. На нощна лампа и в сатенени чаршафи.

Хубаво е да заспиваш до писател, дам :)

Filed by windy at 5:15 pm under me
No Comments