March 6, 2007
един месец Борис
Поставяше батериите във фотоапарата с вниманието, с което би зареждал патрони в цевта. Обличаше шлифера си – спомен за детския ентусиазъм около професията – а отдолу проверяваше жилетката – спомен за непредвидения риск, който беше поел. Излизаше от апартамента си, от блока, тръгваше по улиците незабелязан от никой, стигаше до целта си и заспиваше на поста си.
В другия му живот не го чакаха за вечеря.
Тя излезе от хотела, хареса си по-светлата част на улицата и заразглежда витрините по нея. Външният и вид по нищо не подсказваше, че би се разхождала така спокойно, както сега, влачейки крак след крак. Мина покрай просяк с отрязани ръце и лице в синини и рани, нещо се изправи на тръни в очите и, тя извади портмонето си, но в него имаше само банкноти…
В другия и живот той я чакаше.
Filed by windy at 12:11 am under Uncategorized