falling deeper, dreaming sweeter

Там-тадам.

Липсвах ли ви? :D

“Да се появим, за да изчезнем по-ефектно”. Така казваше един приятел. Глупости говоря - братовчед ми казваше така. В съвсем друг контекст, естествено. Преглеждах коментарите от началото на този уона би дневник и там видях на няколко места Борис, който не познавах, Мяшков, който все още не познавам, един куп хора, които съвсем не искам да познавам и страшно много спомени.

Защо отново? Защо не? Борис е в Русия, аз съм си вкъщи за още мъничко, скучно ми е. Скука, да. Скуката убива. Убива 3мата (не сте сами, хора :Р) познати в айсикю, подложени на ежедневен тормоз, мъничкото желание за работа, ентусиазма за започване на разни неща и тъгата донякъде. Бе какво се мъча? Намигвам само, после ще говорим

Filed by windy at 8:10 pm under me
No Comments