September 7, 2007
bubuntu
Ако онзи ден сутринта някой ми беше казал какво ме чака следващият (а явно и следващите няколко) ден, то бих останала с кошмарите си.
05.09, 8:30
На входната врата се чука като за последно, звънеца звъни, едновременно с това звъни и телефона ми. Е чак такъв сън не бях изкарвала. Следва 20 минутен спор с баща ми на тема ‘глуха ли съм или просто недоспала’ и безопасно ли е да оставиш едно тригодишно и едно четиригодишно хлапе да се събудят сами. Не помня кой миряса пръв. Помня, че ми спряха интернета. Това, естествено, установих след като баща ми си беше тръгнал и след прегледа на единствената банкнота от 10лв. в чантата си. Ще се ходи до банката, видяло се е, и без това трябваше да взема новата си дебитна карта, след като оставих старата в поредниа автобус Петрич - София. Измих мъниците, облякох ги, извиках такси и след 10 минути бяхме пред банката. Влизам вътре, казвам си името, ЕГН-то и сметката и казвам, че ми трябват еди колко си пари. Ок, няма проблем. Лична карта, моля. Лична карта? Къде ми е личната карта наистина? Няма лична карта, няма пари, няма интернет, няма радост. Мамка му. Питам дали мога да проверя поне дали ми е готова дебитната карта, за да знам дали да се разкарвам отново. На първо гише да отида. Отидох на първо гише, където след като си казах името, просто ми дадоха дебитната карта. Без лична карта, без идентификация, без нищо. Новата ми дебитна карта с инструкции и пин кода към нея. И пари, естествено. Предвид ситуацията, се почудих дали да плача или да се смея. Спрях да се чудя пред банкомата на 10м. от банката, където изтеглих пари. Може и да не е такъв ад, помислих си. Може, ама не. Платих интернета, обясних, че се местя и че вече няма да съм на тази тарифа, на която съм до момента. Дядото, прибиращ таксите само ми да-каше и ровеше по някакви шкафове за стотинки. Не знам кой какво разбра, просто исках да се прибера и да си доспя. Прибирам се вкъщи и включвам компютъра. НИЩО НЕ РАБОТИ. Следва 10 часово ровене по файлове, тряскане на клавиатури и литри кола, резултата, от които бяха 4 двд диска с всичките ми снимки, документи и по-важни аудио/видео файлове и никакъв прогрес с оправянето на блестящия ми уиндоус. Реших, че няма да го бъде. Ще го махна. Ще го махна. Е как да го махна като единствения ми диск с някаква ос е repair диска на уиндоус ме, който освен това е специално за лаптопа. Ми майната му, ще запиша на някакъв диск нещо друго и инстал. Единствения празен някакъв диск, който намерих беше едно мижаво сиди. Единственото, което можех да запиша на него беше ubuntu. Това и направих. Доколко удачен е бил избора, ще разбирам следващите дни.
Иначе като изключим това, бъбречните кризи от тази сутрин и задънената улица с квартирата, всичко е наред :D
Filed by windy at 2:58 pm under Uncategorized