falling deeper, dreaming sweeter

Ако се чудите на какво съм зациклила последната седмица (което със сигурност не правите, shame on you!), то аз веднага ще ви отговоря. Казан №4 са Стойко, Георги, Радомир, Станислав и Кори. Веднага щом мога ще ликна имената им, за да може да им изпращате виртуални целувки, бельо и оферти за гостуване. Защо ще запитате вие? Въпреки скромната си обща възраст, Казан №4 вече имат нещо-като-албум, който е напълно авторски и можете да си изтеглите от тук. Стилът на групата е определение, надвишаващо музикалните ми познания, затова ще копирам - progressive funk-core band. Ако им станете много големи фенове, както се случи с авторката, можете да се свържете с тях, за да разберете кога и къде ще свирят. Засега, обаче, бих препоръчала да чуете ‘Няма да бъда’ и ‘1997′, които са моите лични фаворити. Според по-широката публика обаче, трябва да чуете ‘Пиано бара’, която не разбирам и честно казано не харесвам особено. Ако след като изпълните всички тези заръки и напътствия, интересът ви все още е неизчерпаем и дълбок като кладенеца от Предизвестена смърт примерно :D, можете да се посмеете на ‘Най-щастливият ден’ на Богаташко момиче, което отново е проект на част от Казан №4, изоставена от колегите си в мрачна Стара Загора. Този невероятен кавър пък можете да чуете ето тук.

Filed by windy at 2:47 pm under Uncategorized