falling deeper, dreaming sweeter

 Надолу ще е малко по-неадекватно, отколкото би следвало за авторката си. Или за часът, който е точно 17:59. Това не знам какво общо имаше, но обичам да отбелязвам. 18:00. Момичето си има драма. Драмата е преодолима и контролируема, но пък не й пречи да ме трови от време на време. Ок, през повечето време. Също беше споделена, на когото трябва, но пък и там имаше драма. Изобщо театър.

Драмата се влошава още 3 дни вкъщи, от любими песни, няколко игри, една шапка и 01.12, преди който просто няма как да си отиде.

Благоприятно влияние оказват възможностите за едно доста желано пътуване през януари, няколко хоръра, един криминален сериал, едно бебе, the killers и един доста интересен експеримент.

Всъщност, пиша всички тия простотии, защото не знам как да постъпя. Трябва да направя избор като и двата варианта са еднакво неблагоприятни. Чувствам се ужасно прецакана. Отново от себе си и отново на 14.

ПОБЪРКВАМ СЕ!

Filed by windy at 6:13 pm under remember, me
6 Comments

Eastern promises започва много яко. Все повече съм на мнение, че ако съвсем нищо не знаеш за един филм, ще ти хареса поне двойно повече, отколкото, ако прочетеш 1-2 ревюта в 1-2 произволни списания или портали. Изключвам текстовете на днес.бг, от там нищо не можеш да разбереш. Та.. в Eastern Promises играе Виго Мортенсен, който е руснак, суров е, умен е, издръжлив е, справедлив е и изобщо е много як. Не е толкова красив, както като Арагорн (ако и ти не харесваш Властелинът на пръстените, си снобар), но пък за сметка на това има една сцена, в която го млатят само по татуировки :D.  Играе и Венсан Касел, който изглежда на 60 и се държи като на 16.  Той винаги е як, обаче и всичко му е простено. Другото познато лице във филма е Наоми Уотс. Наоми Уотс е руса и сладка, да :)

Като цяло филмът е добър, обаче мен ме подразни, че доста неща остават неизяснени накрая. През целия филм нещата стават бавно, аргументирано и трудно. И изведнъж накрая за 5 мин. - тряс прас и всичко се оправя, оставайки един куп въпроси, които обремененото ми от прекалено много трилъри съзнание не може да остави така.

Тази вечер, ако сме си вкъщи - The Riddle с Вини Джоунс.

Filed by windy at 10:18 am under things
5 Comments

Това нещо успя да ми докара главоболие за по-малко от 3 минути.

Filed by windy at 1:31 pm under things
9 Comments

 Коледа наближава, кракът не ме боли толкова и всичко трябва да наред? Уви, не.

Но.. за тази Коледа мисля да си подаря татуировка (кака да не докладва на мама, че няма да й я покажа!). Спряла съм се на умален вариант на тази звезда (мястото още е под въпрос, но е твърде вероятно да си е точно там)

Мнения?

Също доста си паднах по тези, но от доста време знам какво точно искам :)

Filed by windy at 11:42 am under things, me
6 Comments

Днес вместо да отида на Контрол, си пренаредих стаята. Под пренаредих имам предвид - изкарах всичко извън стаята, помислих наум кое къде, вкарах всичко и наместих кое къде, но не ми хареса и наново. Резултатът - единственият ъгъл от стаята, който е зле и не става за нищо вече е на показ; гардеробът, който от време на време ме плаши, сега е точно зад мен и само чака да заспя; ужасните ми 2 фотьойла са все още тук и твърдо отказват да бъдат изместени от офис кх стол; пердето ми вече си виси спокойно, необезпокоявано от разни неща отдолу; списанията са пренаредени и прегледани, книгите и те; най-накрая стъпваме на меко! (демек килимът е сложен :D); нощното шкафче е все така в краката ми; а глезенът ми е около 2 пъти по-голям и не ще да ходи :D

Утре ще сложа някакви снимки и на стаята и на глезена да сравнявате кое изглежда по-зле :)

И денят, всъщност, е скапан.

Headera е от http://www.indeepop.com/, а яката картинка отгоре от http://godwin.ralert.net/. Благодаря :)

А филмът как беше?

Filed by windy at 10:16 pm under things
3 Comments