falling deeper, dreaming sweeter

Не знаеше къде отива, не помнеше откъде е тръгнала, а алтернативи нямаше. Имаше себе си, кърпата и някакви пари, които не биха стигнали и за билет. “Билет за къде?” помисли си веднага. Знаеше, че е на 13, знаеше, че е я е страх и че скритото под кърпата скоро ще се превърне в проблем. С това се изчерпваха спомените й. С това и с остра болка в корема се събуди рано сутринта на пейка в гарата. Беше ужасена. Незнайно защо, това, че не помнеше коя е и откъде е дошла не я притесняваше толкова, колкото фактът, че е сама и е спала на открито. Това, в което можеше да бъде сигурна, бе, че досега не й се беше случвало. На пейката нямаше нищо, което да й подскаже какво да прави или накъде да тръгне. Стана с мъка и започна да върви по главната улица. Явно не изглеждаше чак толкова странно, защото никой не я спря, нито загледа. Трябваше все нещо да излезе. Погледна под якето си и очите й се насълзиха. Страхът й нарастваше пропорционално с кръвта по кърпата. Защо й се беше случило това, с какво го беше предизвикала, кой го беше направил? Помисли си, че трябва да отиде в болница, но какво щеше да каже, как щеше да плати, на кого щеше да се обади? Нямаше избор – по-добре това, отколкото още една нощ навън. Погледна отново под якето и започна да плаче все по-силно. Започна да усеща все повече погледи върху себе си и я обзе паника. Забрави за болницата и започна да ходи все по-бързо. Сега вече знаеше къде отива.

Кефи ли ви мацката и да я тормозим ли? :)

Filed by windy at 12:55 pm under