November 15, 2007
gloria gaynor - i will survive; and you?
Когато снощи си мислех, че наистина трябва да престана да пиша за филми, защото не мога, не ми се получава и обикновено бъркам нечие име, не мислех, че още на следващия ден ще получа неопровержим знак наистина да не го правя. И защото до миналата година някак никак не се интересувах от кино и след това дойде един период, в който всеки около мен много се интересуваше, ще бъда благодарна на този, от когото зависи, ако това ми увлечение си отиде. Добре дошли във филма:
За да бъдете един успешен и най-вече вървежен кинокритик, трябва да:
* сте мъж между 17 и 27 години. Ако сте на 17, ще ви смятат за гениален, ако сте на 27, ще ви смятат за зрял и знаещ. Ако сте някъде по средата, можете да си изберете едното и сам да си го декларирате. Ако сте жена, значи не сте схванали идеята на това да бъдеш недипломиран кинокритик, а именно - мацките!
* гледате възможно по-неизвестни, неамерикански (задължително!) и трудноразбираеми филми. Скандинавските и френските отдавна не се котират сред 15годишните интелигентни кукли. Опитайте с полско, чешко, руско и старо италианско кино.
* трябва да отричате всеки излязъл римейк. Няма значение дали ви е харесал повече от оригинала и колко добре е направен - не струва. Не може просто така да взимат чужди идеи, амая. В този ред, но съвсем сериозно, можете да гледате Insomnia и да кажете кой вариант ви е харесал повече. линк1 линк2
* трябва да имате не много дълга права коса и не много право дълго шалче. Външният вид е важен, особено за ефекта, който всички очакваме. Мацките, мили хора, мацките.
* трябва да харесвате нелепи екшъни от преди 20 години. Това няма нужда от обяснение, просто е чаровно и дори една голяма част от истинските кинокритици се кефят на рамбо, роки, арни, майкъл дудикоф и производни не съвсем известни за мен пичове. Ще взема да им объркам имената, тъй че по-добре да млъкна.
* трябва да мълчите повечко. Това е много важна точка, може би най-важната. Важна, защото очакват от вас да говорите за филми, а всички ние знаем, че единствения филм, за който можете да говорите повече от 3 минути е “Трансформърс” и то защото си падате повече по коли, отколкото по роботи. А и мълчаливият и замислен тип е като мухоловка. Спомнете си.. не, не сме гледали такъв филм :D
* final and most important. Като видите само, уморено и явно болно момиче в последния автобус за вкъщи, задължително трябва да седнете до нея и да й обясните какво е пропуснала да гледа последните 20 от 20 години на живота й. Трябва да й кажете, че тя всъщност не познава друг като вас, че филмите не са това, което бяха и вие с вашите от 17 до 27 години сте го установили отдавна. И накрая - когато тя любезно ви обясни, че й е лошо и иска да поспи, вие да седнете до нея, за да не се налага да се обръща, за да ви чува.
инспирирано от един незнаен войн и желанието му да блесне.
Filed by windy at 12:06 am under
14 Comments




