falling deeper, dreaming sweeter

Не мога да пиша писма. Не знам дали ми е от годините, възпитанието или средата. Може и от компютъра ми да е, или телефона. Но аз понякога и тях не знам какво да ги правя, не е от тях. Хората около мен пишат писма, когато нещо се е счупило необратимо. Мъкнал си го, мъчил си го някакво време и като няма накъде, пишеш писмо. Писмото трябва да обясни на човека какво се е случило, защото ти или не си го направил, когато е трябвало или сега се срамуваш. Това писмо няма за цел да омилостиви някого, то е от няма къде. Измъчено писмо. Мразя такива писма, и да ги пиша мразя.

Имаше едно момче, което ми пишеше хубави писма. Те не бяха в пликове с изсушени цветя вътре, но бяха наистина хубави писма. Пишеше ми по едно и също време през еднакъв интервал от време и всеки път ме караше да се усмихвам. Спомням си, че веднъж нямаше писмо в уречения ден и се почувствах едва ли не предадена. Парадоксът беше, че никога не отговарях на тези писма. Бях прекалено малка и прекалено глупава. Всъщност не бях, но тогава това извинение ми стигаше. Писах му чак, когато той спря. И беше едно доста измъчено писмо. Мразя такива писма. А момчето после заобичах. Парадокс? Нее, малка и глупава.

По същото време ми пишеше и едно друго момче. То ми пишеше дълги и многозначителни писма. Те също бяха мейли, но в тях винаги имаше я картичка, я песничка, я стих. А, да - това момче и стихове ми пишеше. Той не го правеше през определен интервал, той го правеше всеки ден, често по няколко пъти. Признавам, че доста от тези писма дори не прочетох. Уморяваше ме постоянното желание на някого да се напъха в няколко реда, да се опакова в сладникава мелодия и да ти се подари. Този подарък така и не го приех. С времето получих още подобни и никой от тях не успя да ме трогне. Предполагам, че откриеш ли нещо, което те впечатли достатъчно, сравняваш с него всичко нататък.

Пиша тук, за да не пиша писма. Не съм си у дома, не съм в настроение и отдавна вече не вярвам в лепенето. В писмата явно никога не съм. Затова пък вярвам в музиката. И в това, че когато нещо те радва или натъжава за него има причина и ако не си пълен идиот е добре да я уважиш независимо дали я разбираш или не. Поздравете се сами с първото в плейлиста, предизвикващо някаква реакция. Пък аз се прибирам след няколко дни и отново ставам ‘сериозна’, кх.

Filed by windy at 5:47 pm under me