falling deeper, dreaming sweeter

 Отново вкъщи! :)

5 тежки дни. Чудех се имат ли нужда от равносметка, но по-скоро ще ви покажа разни снимки. Иначе в училище мина добре, от там нататък всичко е надолу с главата. Но пък Алекс е в Бургас, не се очертава нищо неотложно през този месец и смятам да се отдам на заслужена почивка + решаване на задачи. Няма да ви занимавам с драми нева ева, обещавам. Открих, че дори аз мога да игнорирам всичко. Нелепо. Но! Да ви запозная с най-яките графит, коза, тревичка, хлапе, отпечатъци от обувки, камера и не знам какво. Може и не в този ред и можете и да си мислите, че не са най-яките, но от мен да знаете, че грешите. Също да кажа, че Крис отново пише (ура!), експериментът ми се проваля, а вървеше толкова добре.. :/, в автобуса пътувах с Тони, което компенсира скапаното настроение, а лапатопът му липсата на телевизор. Гледахме Рани, ядохме чипс и ми направиха забележка, че вдигам много шум. Не ми се пише, както се усеща. Сори, че ви занимавам. Че и себе си. До скоро ;)

Filed by windy at 10:38 pm under things, remember, alex, me
3 Comments

 Вчера, когато се събудих, Алекс изглеждаше така:

И беше много доволен :)

Filed by windy at 11:05 am under alex
1 Comment

Алекс замина тази сутрин. Чака ме тежък месец :)

Filed by windy at 12:16 pm under alex
No Comments

Вчера бях на първата си родителска среща от другата страна. От страната на нечия майка. Майката на Алекс. Спомням си как протичаха родителските срещи в училище - с ужасно много лицемерие, фалшиви усмивки, лъжи, лъжи, пак лъжи и най-накрая такси. Таксите и тук ги имаше, но тези хора бяха някак по-мили. Не знам дали, защото всеки от тях осъзнава, че 3-годишното им дете няма как да бъде наранено от друго едва преминало бебешкия си период човече или защото все още не е осъзнал, че колкото по-големи стават децата, толкова по-груби и опасни стават. Това все още го помня. Но да не бъдем черногледи ;) Аз бях така добра и инициативна да се заема с покупките. Обичам да се занимавам с такива неща в интерес на истината - да организирам, да убеждавам, да карам хората да дават парите си за неща, за които аз самата не смятам, че трябва да плащат, да раздавам подаръците най-накрая. Нали не звуча прекалено отчаяно? Може би трябва да избера друг модел пастели. Или да подменя тебеширите с нещо друго? Или просто да престана да се правя, че не ми пука за неща, които обичам. За хора, които обичам. За теб. Ето пак - споменах те, kill me.
Преди 2 дни получих смс, който сигурно би ме накарал да полетя преди време. Който трябваше да ме накара да полетя и сега. Сигурно проблема е бил в изпращача:) Звуча като Нина ;)

Нинс, кафе?

Filed by windy at 8:29 pm under alex, me
No Comments

Досега изследвах музикалния вкус на Алекс. Безспорният фаворит за сина ми е Back to Basics на Shapeshifters. Честно казано очаквах нещо по-раздвижено, но избора му ми харесва. Не че за него щеше да има някакво значение. Точно в този момент подскача на леглото и се смее с глас на песента. Сигурно е страхотно да си на 3. Чудя се как ли възприема звуците малката му главица.. Смятам да проверя на място ;)

Filed by windy at 7:16 pm under alex, music
No Comments