falling deeper, dreaming sweeter

Блогът се мести тук! :)

Ще помоля, който се е излъгал да ме линква да затвърди грешката си, променяйки линка. Благодаря :)

Filed by windy at 8:37 pm under things, me
No Comments

 Отново вкъщи! :)

5 тежки дни. Чудех се имат ли нужда от равносметка, но по-скоро ще ви покажа разни снимки. Иначе в училище мина добре, от там нататък всичко е надолу с главата. Но пък Алекс е в Бургас, не се очертава нищо неотложно през този месец и смятам да се отдам на заслужена почивка + решаване на задачи. Няма да ви занимавам с драми нева ева, обещавам. Открих, че дори аз мога да игнорирам всичко. Нелепо. Но! Да ви запозная с най-яките графит, коза, тревичка, хлапе, отпечатъци от обувки, камера и не знам какво. Може и не в този ред и можете и да си мислите, че не са най-яките, но от мен да знаете, че грешите. Също да кажа, че Крис отново пише (ура!), експериментът ми се проваля, а вървеше толкова добре.. :/, в автобуса пътувах с Тони, което компенсира скапаното настроение, а лапатопът му липсата на телевизор. Гледахме Рани, ядохме чипс и ми направиха забележка, че вдигам много шум. Не ми се пише, както се усеща. Сори, че ви занимавам. Че и себе си. До скоро ;)

Filed by windy at 10:38 pm under things, remember, alex, me
3 Comments

Не мога да пиша писма. Не знам дали ми е от годините, възпитанието или средата. Може и от компютъра ми да е, или телефона. Но аз понякога и тях не знам какво да ги правя, не е от тях. Хората около мен пишат писма, когато нещо се е счупило необратимо. Мъкнал си го, мъчил си го някакво време и като няма накъде, пишеш писмо. Писмото трябва да обясни на човека какво се е случило, защото ти или не си го направил, когато е трябвало или сега се срамуваш. Това писмо няма за цел да омилостиви някого, то е от няма къде. Измъчено писмо. Мразя такива писма, и да ги пиша мразя.

Имаше едно момче, което ми пишеше хубави писма. Те не бяха в пликове с изсушени цветя вътре, но бяха наистина хубави писма. Пишеше ми по едно и също време през еднакъв интервал от време и всеки път ме караше да се усмихвам. Спомням си, че веднъж нямаше писмо в уречения ден и се почувствах едва ли не предадена. Парадоксът беше, че никога не отговарях на тези писма. Бях прекалено малка и прекалено глупава. Всъщност не бях, но тогава това извинение ми стигаше. Писах му чак, когато той спря. И беше едно доста измъчено писмо. Мразя такива писма. А момчето после заобичах. Парадокс? Нее, малка и глупава.

По същото време ми пишеше и едно друго момче. То ми пишеше дълги и многозначителни писма. Те също бяха мейли, но в тях винаги имаше я картичка, я песничка, я стих. А, да - това момче и стихове ми пишеше. Той не го правеше през определен интервал, той го правеше всеки ден, често по няколко пъти. Признавам, че доста от тези писма дори не прочетох. Уморяваше ме постоянното желание на някого да се напъха в няколко реда, да се опакова в сладникава мелодия и да ти се подари. Този подарък така и не го приех. С времето получих още подобни и никой от тях не успя да ме трогне. Предполагам, че откриеш ли нещо, което те впечатли достатъчно, сравняваш с него всичко нататък.

Пиша тук, за да не пиша писма. Не съм си у дома, не съм в настроение и отдавна вече не вярвам в лепенето. В писмата явно никога не съм. Затова пък вярвам в музиката. И в това, че когато нещо те радва или натъжава за него има причина и ако не си пълен идиот е добре да я уважиш независимо дали я разбираш или не. Поздравете се сами с първото в плейлиста, предизвикващо някаква реакция. Пък аз се прибирам след няколко дни и отново ставам ‘сериозна’, кх.

Filed by windy at 5:47 pm under me
8 Comments

 Надолу ще е малко по-неадекватно, отколкото би следвало за авторката си. Или за часът, който е точно 17:59. Това не знам какво общо имаше, но обичам да отбелязвам. 18:00. Момичето си има драма. Драмата е преодолима и контролируема, но пък не й пречи да ме трови от време на време. Ок, през повечето време. Също беше споделена, на когото трябва, но пък и там имаше драма. Изобщо театър.

Драмата се влошава още 3 дни вкъщи, от любими песни, няколко игри, една шапка и 01.12, преди който просто няма как да си отиде.

Благоприятно влияние оказват възможностите за едно доста желано пътуване през януари, няколко хоръра, един криминален сериал, едно бебе, the killers и един доста интересен експеримент.

Всъщност, пиша всички тия простотии, защото не знам как да постъпя. Трябва да направя избор като и двата варианта са еднакво неблагоприятни. Чувствам се ужасно прецакана. Отново от себе си и отново на 14.

ПОБЪРКВАМ СЕ!

Filed by windy at 6:13 pm under remember, me
6 Comments

 Коледа наближава, кракът не ме боли толкова и всичко трябва да наред? Уви, не.

Но.. за тази Коледа мисля да си подаря татуировка (кака да не докладва на мама, че няма да й я покажа!). Спряла съм се на умален вариант на тази звезда (мястото още е под въпрос, но е твърде вероятно да си е точно там)

Мнения?

Също доста си паднах по тези, но от доста време знам какво точно искам :)

Filed by windy at 11:42 am under things, me
6 Comments