falling deeper, dreaming sweeter

 Отново вкъщи! :)

5 тежки дни. Чудех се имат ли нужда от равносметка, но по-скоро ще ви покажа разни снимки. Иначе в училище мина добре, от там нататък всичко е надолу с главата. Но пък Алекс е в Бургас, не се очертава нищо неотложно през този месец и смятам да се отдам на заслужена почивка + решаване на задачи. Няма да ви занимавам с драми нева ева, обещавам. Открих, че дори аз мога да игнорирам всичко. Нелепо. Но! Да ви запозная с най-яките графит, коза, тревичка, хлапе, отпечатъци от обувки, камера и не знам какво. Може и не в този ред и можете и да си мислите, че не са най-яките, но от мен да знаете, че грешите. Също да кажа, че Крис отново пише (ура!), експериментът ми се проваля, а вървеше толкова добре.. :/, в автобуса пътувах с Тони, което компенсира скапаното настроение, а лапатопът му липсата на телевизор. Гледахме Рани, ядохме чипс и ми направиха забележка, че вдигам много шум. Не ми се пише, както се усеща. Сори, че ви занимавам. Че и себе си. До скоро ;)

Filed by windy at 10:38 pm under things, remember, alex, me
3 Comments

 Надолу ще е малко по-неадекватно, отколкото би следвало за авторката си. Или за часът, който е точно 17:59. Това не знам какво общо имаше, но обичам да отбелязвам. 18:00. Момичето си има драма. Драмата е преодолима и контролируема, но пък не й пречи да ме трови от време на време. Ок, през повечето време. Също беше споделена, на когото трябва, но пък и там имаше драма. Изобщо театър.

Драмата се влошава още 3 дни вкъщи, от любими песни, няколко игри, една шапка и 01.12, преди който просто няма как да си отиде.

Благоприятно влияние оказват възможностите за едно доста желано пътуване през януари, няколко хоръра, един криминален сериал, едно бебе, the killers и един доста интересен експеримент.

Всъщност, пиша всички тия простотии, защото не знам как да постъпя. Трябва да направя избор като и двата варианта са еднакво неблагоприятни. Чувствам се ужасно прецакана. Отново от себе си и отново на 14.

ПОБЪРКВАМ СЕ!

Filed by windy at 6:13 pm under remember, me
6 Comments

Мили момичета, ако случайно решите да си правите кичури или панели, косата ви е тъмна, фризьорът ви работи с Wella и иска да ви спести задължителното изрусяване преди тях - откажете се! Миналото лято бях в някакъв фешън период, в който ходех на фризьор през 2 седмици, сторих куп непростими неща на косата си и накрая реших да я зарадвам с червени панели. Йеа? Неа. След 2 дни и около 10 часа с въпросната революционна боя на Wella - Magma, очакваното червено беше на места керемидено, на места розово, след първото измиване - само керемидено. От тогава съм си боядисвала косата 4-5 пъти. Все в черно, все хубави бои, все с много грижа. Еми няма. След последното вчерашно мацане, при разресване все още се виждат няколко нашарени кичура с по няколко керемидени косъма на тях. Ще си умра с тях и т’ва е.

Filed by windy at 7:17 pm under things, remember
No Comments

Днес получих писмо от себе си. 3 фундаментални въпроса и няколко неприятни нарицателни в ред и половина. Уникално е колко подходящ беше момента за това писмо. Ако и вие искате да пишете до себе си някъде в бъдещето futureme е мястото, където можете да го направите.

Иначе.. последният месец посетих Своге и Добринище, в никое от които не бях ходила досега. Своге е като Туин Пийкс. Всъщност всичко ми се струва като Туин Пийкс напоследък, тъй че не обръщайте внимание на последното, освен ако не видите Боб, шматкащ се по центъра на Своге. Видях къде правят шоколада :D. Заводът за шоколад на Крафт е зад едни високи огради, всички носят странни бели маски и шапчици и точно пред входа има мостче, под което минава най-прозрачната река, която съм виждала напоследък. Мармоти нямаше, но видях няколко катерички. Това, което не можах да си обясня, бяха камерите в Своге. Идеи? Ми.. и в Добринище сигурно е яко. Бих ви разказала, ако поне в един от трите дни беше спряло да вали. Уви. Успях да осъществя едно старо желание, обаче. Разбрах, че Разлог не е това, което аз си мисля, че е и че Ханс всъщност не е забавен. Освен това се сдобих с огромна синина, без дори да помириша ски. Какво следва? No idea, но планините все повече започват да ми харесват :)

Filed by windy at 1:48 pm under remember, wishes, me
No Comments

Още един месец в картинки. През този месец имаше доста самолюбие, депресия, море, пътувания, приятели, залези, изгреви и каквото си пожелаеш. Хубавото на добрите приятели е, че се появяват точно, когато имаш нужда от тях :) Лошото на хубавите татуировки е, че се раждат от игли.

Filed by windy at 11:59 am under things, remember, me
No Comments