Ще помоля, който се е излъгал да ме линква да затвърди грешката си, променяйки линка. Благодаря :)

Хоакин Финикс има 2 номинации за Оскар, 2 братя и 2 сестри. Братята и сестрите му се казват Рейн, Ривър, Самър и Либърти. Това можеше и да не са най-странните имена, събрани на едно място, ако не бяха децата им - Рио Евърест, Индиго Орион и Индиана Август. Ебати. Нищо чудно, че самият Хоакин носел името Лийф известно време. Други интересни и безполезни факти за него са, че е ходил с Лив Тайлър, запален екоактивист е (толкова, че дори за Гладиатор настоява за парцалки с изкуствена кожа) и кара Дукати, вместо Ферари примерно. Ок, млъквам. Ето ви един цитат за финал:

“I had a Catholic girlfriend but she wouldn’t, uh, share loving.”

С това, симпатичният си белег по рождение и въпреки странното си име, Хоакин Финикс (фамилията сами са си я избрали бтв, не че е трудно да се досетиш) се нарежда до Пийт Дохърти, Джони Деп и Майкъл Пит в списъка ‘известни личности, с които бих се запознала’. Бих, ама няма, уви.

Иначе от 2 дни се опитвам да си преместя блога. То не беше липса на теми, липса на време, липса на интернет, липса на съпорт и на каквото се сетиш общо взето. Продължавам да си чета “Хрониките на Амбър” до евентуално развитие, когато обещавам да споделя още някое желание за идващата Коледа на ново място с ново име и изглед, надявам се.

P.S. Не препивайте довечера и да донесете много снимки. Честит имен ден на патерици на Нина, Ники, Николай и Коки }{. Надявам се сте прекарали добре и не ме мразите, задето не честитих на някои от вас ;)

5 тежки дни. Чудех се имат ли нужда от равносметка, но по-скоро ще ви покажа разни снимки. Иначе в училище мина добре, от там нататък всичко е надолу с главата. Но пък Алекс е в Бургас, не се очертава нищо неотложно през този месец и смятам да се отдам на заслужена почивка + решаване на задачи. Няма да ви занимавам с драми нева ева, обещавам. Открих, че дори аз мога да игнорирам всичко. Нелепо. Но! Да ви запозная с най-яките графит, коза, тревичка, хлапе, отпечатъци от обувки, камера и не знам какво. Може и не в този ред и можете и да си мислите, че не са най-яките, но от мен да знаете, че грешите. Също да кажа, че Крис отново пише (ура!), експериментът ми се проваля, а вървеше толкова добре.. :/, в автобуса пътувах с Тони, което компенсира скапаното настроение, а лапатопът му липсата на телевизор. Гледахме Рани, ядохме чипс и ми направиха забележка, че вдигам много шум. Не ми се пише, както се усеща. Сори, че ви занимавам. Че и себе си. До скоро ;)

Имаше едно момче, което ми пишеше хубави писма. Те не бяха в пликове с изсушени цветя вътре, но бяха наистина хубави писма. Пишеше ми по едно и също време през еднакъв интервал от време и всеки път ме караше да се усмихвам. Спомням си, че веднъж нямаше писмо в уречения ден и се почувствах едва ли не предадена. Парадоксът беше, че никога не отговарях на тези писма. Бях прекалено малка и прекалено глупава. Всъщност не бях, но тогава това извинение ми стигаше. Писах му чак, когато той спря. И беше едно доста измъчено писмо. Мразя такива писма. А момчето после заобичах. Парадокс? Нее, малка и глупава.

По същото време ми пишеше и едно друго момче. То ми пишеше дълги и многозначителни писма. Те също бяха мейли, но в тях винаги имаше я картичка, я песничка, я стих. А, да - това момче и стихове ми пишеше. Той не го правеше през определен интервал, той го правеше всеки ден, често по няколко пъти. Признавам, че доста от тези писма дори не прочетох. Уморяваше ме постоянното желание на някого да се напъха в няколко реда, да се опакова в сладникава мелодия и да ти се подари. Този подарък така и не го приех. С времето получих още подобни и никой от тях не успя да ме трогне. Предполагам, че откриеш ли нещо, което те впечатли достатъчно, сравняваш с него всичко нататък.

Пиша тук, за да не пиша писма. Не съм си у дома, не съм в настроение и отдавна вече не вярвам в лепенето. В писмата явно никога не съм. Затова пък вярвам в музиката. И в това, че когато нещо те радва или натъжава за него има причина и ако не си пълен идиот е добре да я уважиш независимо дали я разбираш или не. Поздравете се сами с първото в плейлиста, предизвикващо някаква реакция. Пък аз се прибирам след няколко дни и отново ставам ‘сериозна’, кх.

Драмата се влошава още 3 дни вкъщи, от любими песни, няколко игри, една шапка и 01.12, преди който просто няма как да си отиде.

Благоприятно влияние оказват възможностите за едно доста желано пътуване през януари, няколко хоръра, един криминален сериал, едно бебе, the killers и един доста интересен експеримент.

Всъщност, пиша всички тия простотии, защото не знам как да постъпя. Трябва да направя избор като и двата варианта са еднакво неблагоприятни. Чувствам се ужасно прецакана. Отново от себе си и отново на 14.

ПОБЪРКВАМ СЕ!