falling deeper, dreaming sweeter

Ми да взема да ви препоръчам някакви неща набързо.

The new man е шведски филм, който разказва за младата Гертруде, която е затворена в заведение заедно с други социално неприемливи като нея жени с идеята да се впише или да бъде стерилизирирана. Интересното е, че това е било практика в Швеция за почти 40 години и обикновените хора, едва ли не, са го приемали за нещо нормално. Винаги съм смятала, че в момента, в който хората започнат да приемат нередното за нормално, всичко е свършено. Е, в Швеция е било свършено за доста дълго време. Като за европейски филм, правен по реални събития е изключително добър. Не откъсваш очи през цялото време, никой от актьорите не ти се натрапва и по някакъв начин успяваш да се поставиш на мястото на почти всеки от героите. Аз може и да не съм съвсем обективна, заради съществуването на Алекс. Но филмът си е ок дори да нямате щъкащо човече :) Така, бтв, според мен трябва да изглежда един български филм, от онези, снимани в стари порутени сгради.

Kalifornia е един от най-добрите филми на Брад Пит. Все още не мога да си обясня как съм пропуснала да го гледам досега. Няма да спойлвам, нито ще се кефя писмено на Брад Пит, най-малкото, защото в този филм е далеч от готин, рус и американ, какъвто всички сме го виждали. Natural Born Killers ряпа да яде. Тук дори Джулиет Луис е по-симпатично неадекватна.

The Machinist ме остави без дъх. Пуснах го без никакви очаквания, ревюта или спойлери - на сляпо. Крисчън Бейл е абсолютно неузнаваем. Не знам как са постигнали ефекта скелет. Почивка в Аушвиц? Арабски затвор? Д-р. Емилова? Всъщност, няма значение. Ако бяха взели някой натурално кльощав актьор, със сигурност нямаше да има този ефект. През целия филм, защото идея си нямах какво става, бях изключително наплашена и очаквах всеки момент всичко да се удави в кръв. Може би и от този страх постоянно ми изникваха някакви сцени от Сиянието. Е, ако Сиянието ви е харесало, може спокойно да си вземете пуканки и да видите, че дори Батман може да откачи.

Никотина не ми хареса. Демек не е за тук, знам. Ама ще се зарадвам някой да ми препоръча гледаем филм с Диего Луна. Мерси. Също искам някой да ме светне как и къде мога да гледам Sleuth. (edit: сега видях, че е излязъл вчера, т.е. надали има къде и как да го гледам, но пък очакването започва :D)

Също можете да гледате Stardust, където Шон Пен е НЕ-ВЕ-РО-Я-ТЕН!

И на мен вече не ми се пише, но ако на вас ви се слуша, можете спокойно да си дръпнете новия албум на Ian Brown, новия на Babyshambles и саундтрака на така очаквания Контрол. Всички са много слушаеми, супер надъхващи и идеално вписващи се в неотразимия ви брит поп имидж.

Have fun ;)

Filed by windy at 10:40 pm under Uncategorized
11 Comments

 Американски нинджа 2 не е просто филм. В него има драма, романтика, трилър с елементи на ужас, море, слънце, пясък и голи каки, бой, преследване с коли, убийство, заговор, правителствена конспирация, биотехнологии, принудително зъл гений, бащински чувства, носталгия, свалки, каскади, нинджи, приятелство, предателство, любов към родината, рейнджъри, морски пехотинци, злодей с белег на окото и непреодолимо много сексапил. Не, не знаете за какво говоря. Нашият герой е верен приятел, не е съвсем моногамен, ама мацката доста прилича на тази от 1, со поне държи на вкуса си, сприятелява се с всички, останалите ги избива и всички го мразят, за да го загледат любовно накрая. Абе, класика. Представям си какви неща са се случили в моментите, които проспах.

Нямаше как да не споделя просто. После ще си го изтрия :)

Filed by windy at 2:02 pm under Uncategorized
2 Comments

 тази година слушах, не пуших, не пих и по мъже не ходих. Освен това за тази Коледа искам само аксесоари, бъдете така добри и аз ще продължа да ви обичам (така или иначе :))

Filed by windy at 9:42 pm under Uncategorized
7 Comments

 Не знам дали някой ви е казал колко добри са станали Babyshambles. Заради или въпреки Пийт, който впрочем е най-срамното ми увлечение.

Filed by windy at 10:15 pm under Uncategorized
No Comments

Не знаеше къде отива, не помнеше откъде е тръгнала, а алтернативи нямаше. Имаше себе си, кърпата и някакви пари, които не биха стигнали и за билет. “Билет за къде?” помисли си веднага. Знаеше, че е на 13, знаеше, че е я е страх и че скритото под кърпата скоро ще се превърне в проблем. С това се изчерпваха спомените й. С това и с остра болка в корема се събуди рано сутринта на пейка в гарата. Беше ужасена. Незнайно защо, това, че не помнеше коя е и откъде е дошла не я притесняваше толкова, колкото фактът, че е сама и е спала на открито. Това, в което можеше да бъде сигурна, бе, че досега не й се беше случвало. На пейката нямаше нищо, което да й подскаже какво да прави или накъде да тръгне. Стана с мъка и започна да върви по главната улица. Явно не изглеждаше чак толкова странно, защото никой не я спря, нито загледа. Трябваше все нещо да излезе. Погледна под якето си и очите й се насълзиха. Страхът й нарастваше пропорционално с кръвта по кърпата. Защо й се беше случило това, с какво го беше предизвикала, кой го беше направил? Помисли си, че трябва да отиде в болница, но какво щеше да каже, как щеше да плати, на кого щеше да се обади? Нямаше избор – по-добре това, отколкото още една нощ навън. Погледна отново под якето и започна да плаче все по-силно. Започна да усеща все повече погледи върху себе си и я обзе паника. Забрави за болницата и започна да ходи все по-бързо. Сега вече знаеше къде отива.

Кефи ли ви мацката и да я тормозим ли? :)

Filed by windy at 12:55 pm under Uncategorized
1 Comment